Артикулацията на ценности като предмет на теорията на справедливостта
The Articulation of Values as a Subject of the Justice Concept

Summary/Abstract: Красимир Стоянов също се опитва да разшири потенциала на Хонетовата комуникативна концепция за справедливостта, макар и в друга посока. Той търси ключ, чрез който третата сфера – на социалното признаване – да бъде обогатена така, че тя не само да гарантира справедливо признаване на индивидуалните качества на индивидите под формата на честно трудово възнаграждение, но и да позволява артикулация на техните ценностни полагания, оформени в специфични културни и социални контексти. Пример за конретна сфера, в която мярата на честното трудово възнаграждение е недостатъчна за отдаване на признаване на индивидуалните качества на агентите, е институционалната област на общественото образование. Редица съвременни социални изследвания в Германия показват, че учениците от емигрантски произход биват третирани (и съответно оценявани) от учителите си като продукти на отклоняваща се и дефицитна семейна социализация, без да им се дава възможност да отстояват своите собствени ценностни полагания в комуникативната среда на интеркултурния превод. Стоянов настоява, че подобни форми на пренебрежение могат да бъдат преодолени чрез теоретичното и практическо преработване на понятието за социално признаване по посока на схващането на Роберт Брандъм за социалната конституция на експресивния разум. Независимо от специфичния си културен фон, едно ценностно твърдение следва да получи социално признаване, когато то може да представи себе си (от перспективата на другите) като следствие от предишни ценностни твърдения и като предпоставка за последващи твърдения-изводи. Така се преодолява и рискът сферата на социалното признаване да бъде редуцирана до едно монокултурно фиксирано „разделение на труда“, т.е. концепцията за комуникативната справедливост разширява обхвата си и в по-висока степен отговаря на практическите предизвикателства пред „мултикултурните общества“.

• Details
• Contents