Thracia Pontica of the Empires, the Residences, the Marketplaces and the Poleis in the European Southeast
Thracia Pontica of the Empires, the Residences, the Marketplaces and the Poleis in the European Southeast

Summary/Abstract: 1. ИМПЕРИИТЕ. От средата на 5 в.пр.Хр. насетне, Одриското царство в югоизточна Европа, подобно на Лидия и Персия в Мала Азия, от етносна държава, в която царят властва само над собствения си етнос, се превръща в империя. От средата на 5 в.пр.Хр. Делоската симахия от съюз става Атинска архе-империя. Голяма част от полисите по крайбрежията на Одриската базилея-империя, от средата до края на 5 в.пр.Хр., се включват като данъкоплатци в Атинската архе. През първата половина на 4 в.пр.Хр. това продължава и при Втората Атинска империя. Развитието на икономиката на Одриското царство от втората половина на 5 и първата половина 4 в.пр.Хр., от етносна в имперска, налага на царете да облагат с данъци не само поданите етноси, но и елински полиси. 2. РЕЗИДЕНЦИИТЕ. Местоположението на 28 владетелски резиден- ции потвърждава, че държаните от одриските царе крайбрежия са: западната и средната част на Северното Мраморноморие – най-вече при и около Хиерон орос/Ганиада, източната половина на крайбрежието на Тракийско море и в югозападното Черноморие. Видно е, че по тези морски крайбрежия на Одриското царство има не само елински полиси, но и достатъчно крайбрежни владетелски резиденции, които се допълват и от други на континента. В тези управленски пунктове на Одриското царство се генерира владетелска мощ, от тях се налагат и се събират данъците, както от подвластните траки, така и от елинските градове. 3. ТЪРЖИЩАТА. Около 20 вътрешни и крайбрежни тракийски тържища със смесено население, но и същинските елински емпориони по морските крайбрежия, а доколкото е възможно и по-големите полиси, намиращи се по тях, се контролират от одриските владетелски резиденции заради техните пазарни функции, свързани с ускореното развитие на стоково-паричните отношения през тези векове. 4. ПОЛИСИТЕ. 16 полиса не плащат на Атинската архе минимум около 40-50 таланта, които най-вероятно отиват в хазната на Одриския двор. По-големите и силни полиси като Бизантион, Селимбрия и Перинт от Мраморно море; и Енос, Самотраки, Маронея и Абдера от Тракийско море, макар и членове на Архета, са относително свободни полиси, които, до голяма степен са сравнително независими спрямо политиката на властване над тях от Одриската базилея. Изключение в това отношение правят Селимбрия на Мраморно море и Енос на Тракийско. По-малките като Даунион тейхос, Дидюмон тейхос, Бизанте и Серейон тейхос от Северна Пропонтида и Дикая, Дрюс, Зоне, Сале и Дейре от Тракийско море, също имат относителна автономия, но като емпориони по същината си, по-реално са включвани в границите на Одриската империя. При това, те ще функционират, съобразно нейните и техните собствени интереси, а не толкова и само, съобразно интересите на Атинската архе.

• Details
• Contents